Радев в Клуба на Тръмп: Сглобява се нов "Троянски кон" в ЕС?

Коментар на Емилия Милчева:

Поканата на американския президент Доналд Тръмп към президента Румен Радев България да се присъедини към инициирания от него Съвет за мир е знакова – забелязан е от Тръмп като съюзник за персонализираната му дипломация и преутвърждава образа на “миротворец”, който сам си е избрал. От президентската институция дадоха гласност на калесването, след като Радев вече беше обявил оттеглянето от “Дондуков” 2, за да влезе в политиката. Така подчертаха личния характер на поканата, тъй като Съветът – или Бордът за мир, всъщност е Клуб-на-поканените-от-Тръмп.

Поканата ще бъде разчетена и като знак от про-тръмпистки настроени групи в България. Техният обхват е широк, включват националконсервативни, евроскептични и антисистемни избиратели, привлечени от Тръмп като разрушител на „либералния ред“, противници на Зелената сделка и др. С този жест Радев получава и легитимация от американския президент, макар да не е бил два пъти до камината в Белия дом, както често се хвали лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Какво е Бордът на Тръмп

Новата международна инициатива на Тръмп се представя като ключов механизъм за управление на Газа след войната, но и с амбицията да се ангажира и с други конфликти. Форматът е вторият етап от 20-точковия план на американския президент за Газа, а българският дипломат и негов член Николай Младенов беше назначен за Върховен представител на Борда за мир. Задачата му е да управлява прехода от управлението на Хамас към бъдещото управление на Газа.

Тръмп лично и доживот ще председателства Борда, в чието ръководство влизат високопоставени американски представители и финансисти. За американския президент този експеримент е “смел нов път за разрешаване на глобални конфликти”, докато в Европа се опасяват, че би могъл да подкопае работата на ООН. Бившата външна министърка на Германия Аналена Бербок, която председателства Общото събрание на ООН, заяви, че ООН е “под открита атака”.

Тръмп от години критикува организацията като неефективна, доминирана от бюрокрация и „двойни стандарти“, чиито решения може да блокира с вето всяка от петте членки на Съвета за сигурност.

Освен ОАЕ и Израел, поканата му за Борда приеха Аржентина, Азербайджан, Армения, Казахстан, Узбекистан, Мароко, Виетнам, Беларус, Косово и други държави от над 60-те поканени. Беларуският лидер Александър Лукашенко, който е и близък съюзник на руския президент Путин, подписа съгласието пред камери, като заяви, че се надява да допринесе за мира в Украйна.

Нов Източен блок в ЕС?

Единствена в ЕС Унгария е приела поканата за участие, което не е изненада предвид топлите връзки на премиера Виктор Орбан с Тръмп. В България двама лидери се отличават с добрата си комуникация с Орбан – Радев и Борисов. Парадоксално, тъй като унгарският премиер е символ на това, срещу което Радев твърди, че ще се бори в България – корупцията, задкулисието, завладяната държава.

Вътрешнополитическата ситуация противопостави Борисов и Радев, обявил се срещу “порочния управленски модел, който има външните признаци на демокрацията, но функционира по механизмите на олигархията”. Патетичната му последна реч като президент не разкрива партийната платформа, докато външнополитическата му линия е значително по-ясна и последователна. Беше скептик относно въвеждането на еврото и поиска референдум, макар впоследствие да смекчи тона, за да не влиза в обувките на “Възраждане”.

През 2023 г., на заседания на Европейския съвет, Румен Радев изразяваше несъгласия с европейската подкрепа за Украйна – позиция, по която си съвпадаше единствено с Орбан. (Но, в крайна сметка, пак подкрепяше заключенията на Съвета.) Възгледите на Радев за мир в Украйна се родеят повече с тези на Путин, отколкото на Брюксел. Победа на негова формация на предсрочните избори напролет ще затвърди евроскептичния клуб в ЕС, съставен от държави от бившия Източен блок – Словакия, Чехия, Унгария (макар че социологически проучвания сочат, че Орбан може да изгуби изборите на 12 април т.г.).

За избирателите подобна „еманципация“ от Брюксел е опакована в по-мек вариант от радикализма на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов – като възможност България да отстоява заедно с други „роднини“ от бившето съветско пространство по-независима позиция в ЕС. Държавите в този стар нов формат са управлявани от лидери, които се представят за народни водачи срещу чуждестранните елити, но са обвинявани в авторитаризъм, изграждане на мощни бизнес мрежи и проруска ориентация. Анализатори като социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев вече прокарват тезата за новите “независими”.

“В Източна Европа протича процес на еманципация - от слуга на Западна Европа, на даване на трохи от масата, от това на някого да му кажат „шшшт“ и той да млъква“... И Радев преди всичко е това”, заяви по bTV Райчев. Пред БНР Стойчев каза, че “Източна Европа се явява прогресивната част от ЕС” и “с Радев в политиката България ще се завърне там”. Но Кънчо Стойчев допусна и друго – че след изборите възможността Борисов да партнира с Радев е по-голяма, отколкото с ПП-ДБ. В интервю пред “Капитал”, дадено преди речта на президента, Борисов каза, че има “по-голяма вяра на Радев, отколкото на ПП-ДБ”.

Къде са червените линии

Като цяло ГЕРБ са по-скоро предпазливи и уклончиви към предстоящия “скок” на Радев. Борисов, който преди шест дни го сравни с “часовник с кукувичка”, сега коментира, че изказването му звучи “нелепо”, тъй като именно ГЕРБ е завел България в “сърцето на Европа”.

Все пак външният министър Георг Георгиев критикува Радев заради отказа му да заеме позиция по изпратената от Тръмп покана - “защото се притеснява да каже на българите в коя именно част на външнополитическия спектър се позиционира неговият бъдещ политически проект”. Президентската институция съобщи за поканата едва вчера, след като стана ясно, че Георгиев и премиерът в оставка Росен Желязков пътуват за Давос.

Но не е трудно да се изчислят външнополитическите координати на Румен Радев, още от профилирането му през 2016 г. от о.з. руски генерал за кандидат-президент, през репликата за руската принадлежност на анексирания от Москва Крим до противопоставянето му на либералните ценности и еврото. Позиционира се като противник на Истанбулската конвенция и не наложи вето върху законовите промени, забраняващи “пропаганда на нетрадиционна сексуална ориентация” в училище, въпреки призива на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека Майкъл О'Флеърти да наложи вето. А темите за медийната свобода и върховенството на правото, които едва повдигна в първия си мандат, във втория заглъхнаха.

Президентът се опитва да изземе моралното превъзходство по темата за борбата с корупцията, посочвайки в речта си, че „сглобката (управлението на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, подкрепяно от ДПС начело с Пеевски, б.а.) окончателно заличи разликата между корупционери и борци с корупцията, между законност и беззаконие”. На многохилядните протести през декември срещу задкулисието в България обаче млади хора носеха и плакати: “Румене, не се облизвай! И теб мразим толкова! Тук не е Москва!”.

Как реагираха ПП-ДБ

Реакциите на коалицията ПП-ДБ към решението на президента градират по тон и острота, но като цяло се стремят да мобилизират проевропейски електорат и да предизвикат по-ясно позициониране на Радев. Най-умерени са в “Да, България”, които повториха приоритетите, от които няма да отстъпят: демонтаж на завладяната държава и гарантиране на европейския път на България и колективната сигурност на ЕС.

Партньорът им в “Демократична България” – ДСБ, е значително по-остър, определяйки Радев като конкурент и говорейки за риск от разцепване на антикорупционния консенсус „по руска линия”. И при “Продължаваме промяната” отправната точка е “силна България в силна Европа”, но лидерът на ПП Асен Василев запита публично това ли иска Радев или “България по Орбанов модел, която да играе ролята на "Троянски кон" в ЕС и да спъва неговата интеграция”.

Руската държавна агенция ТАСС цитира неназовани експерти, според които “решението на Радев да се включи в предизборната кампания като политически лидер е едва ли не единствената възможност страната да излезе от кризата”.

“Троянският кон” в ЕС обаче още не е сглобен.